ТВОРЧЕСТВО

 

МОЯТ СВЯТ – СВЯТ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА

            Светът не е толкова толерантен, колкото аз искам да бъде. Когато хората станат много по-толерантни, отколкото са сега, всичко ще е много по-хубаво.
Ако те са добри, няма да има кражби и побоища. Всички ще бъдат щастливи. Когато двама души са в конфликт, те би трябвало да разрешат проблема си с думи, не с агресия и бой.
Всички хора са с различни характери и имат различни мнения за всичко, което ги заобикаля. “Всеки се ражда, но не всеки става човек”- гласи една руска поговорка. Всеки става такъв човек, какъвто сам се направи.
Всички ние се появяваме на белия свят по един и същи начин. В началото хората са еднакви, когато станат възрастни, те са различни. Всеки тръгва по различен път на развитие, попада в различна среда, влияе се от различни фактори. И най-вече- прави различен избор. Всеки човек има възможност да избира. От този избор зависи какъв път ще поеме, какъв начин на живот ще има и от там – какъв човек ще бъде.
Много е важна целта, към която се стремиш. Тя определя приоритетите от ценности в живота ти. Ако твоята цел е богатството, то ти ще направиш всичко възможно, за да го постигнеш. Ще отделяш цялото си време, за да спечелиш пари и да имаш все повече и повече. Ти може да забравиш за семейството, за приятелите си, въобще – за хората около теб. В един момент обаче ще се окаже, че си много богат, но си безкрайно самотен и тогава се питаш: “Защо другите не ме обичат? Защо никой не се интересува от мен?”
Готов си да обвиняваш всички. Можеш да направиш различен избор. Усвояването на добра професия, полезна за обществото, е твоето съкровено желание. Тогава ти ще насочиш своите сили в професионалното израстване. Целият ти живот ще премине с мисъл за другите, с грижа за общото благо. Така ти ще станеш уважаван гражданин, желан приятел и любим, добър и обичан родител. Тогава ще разбереш какво е истинското щастие.
Ние живеем в една европейска християнска цивилизация, но можем да направим тъжната констатация, че нейната история е съпътствана от нетолерантността. “Не убивай”- гласи божията заповед, и това никак не ни учудва. Демокрацията дава равни права на всички. Отхвърлянето на каквито и да е ценности, отвращението към всичко различно от твоето мнение, сладката мисъл, че всички са маскари, крият най-краткия път към бягството от собствените проблеми. Дори естественият опит да бъдеш различен и да имаш своя идентичност се изгражда в брутално надуване и примитивна грубост… А околните отново извръщат поглед. Нали те не са такива… И какво толкова?...
Същият психологичен модел. Това просто ни отвежда към най-страшното – безразличието. Онова, което нашият жаргон с нежност нарича “непукизъм”. Безразлични сме към злото около нас, когато то е мъничко, битово зло – някак можем да си го обясним. Но не можем да се съгласим, че злобата в човешките отношения трябва да има първостепенно значение и изява.
В училището, в семейството, в обществото – аз наистина търся по-толерантния свят и жадувам за него. Защото в добронамерената среда бих могла да осъществя моята същност на разумен и спокоен израстващ човек, който тепърва научава кое е добро и кое – зло и как да бъда полезен на себе си и на другите.

Михаела Иванова, VІІ а клас
/есето е класирано на ІІ място
в едноименния общински конкурс /

 


ТОЛЕРАНТНОСТТА – КАКВА Е И КЪДЕ Я ИМА...

            Толерантността означава честност и последователност в отношението към другия, към близкия, зачитане на неговата личност. Светът, в който живеем днес, е много забързан. Технологиите навлизат повече и повече в живота ни. Общуването ни се ограничава само с няколко близки хора. Това е светът днес.
Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение. Не обръщаме внимание на бедите, които сполетяват другите. Оставаме чужди за тяхната болка, за техните тревоги. Превърнали сме се в безчувствени роботи.
Как минава ежедневието на едно дете? Ходи на училище, връща се вкъщи и сяда на компютъра, за да играе на различни игри / в повечето от които целта е да убиваш, колкото се може повече хора/. Къде е общуването му с неговите връстници? – не можете да го намерите, защото то просто липсва. Какво очаквате от едно такова дете,като порасне голямо – да съчувства на близките?! Неговото детство е преминало в различни унищожаващи и изтребващи всичко игри. Такава вероятно е и неговата психика, а тези деца са бъдещето.
Лошата компания и фалшивите приятели също водят до лоши нрави. Защо младите хора погубват живота си, взимайки различни видове наркотици? Нима така смятат, че ще решат проблемите си?! Нормално е да се затворим в себе си и да не ни е грижа за другите, след като сме били предадени от собствените си приятели. Как да имаш вяра на хората?
Толерантността е велико предимство, но да го откриеш или приложиш е така трудно. Светът става все по-студен, по-сив и по-отчуждаващ хората един от друг. Въпреки това надеждата за един добър, топъл и красив свят все още е жива. Тя ще продължава да живее, докато има добри хора на този свят.

Ибрям Сюлейманов – VІ б клас
Поощрение

 

 

КОГАТО СЕ ЗАМИСЛЯ, ЧЕ СВЕТЪТ Е МНОГОБАГРЕН,

МОЯТА ПРИЯТЕЛКА МИ ИЗГЛЕЖДА УНИКАЛНА

         За да живее пълноценно човек, той не може да живее сам. Трябва да има някого до себе си. Не можем да избираме роднините си, семейството си, хората, с които ни се налага да общуваме, но можем сами да изберем приятелите си. Една от тях е приятелката ми Нежда. Тя е с турски произход, но това не ни пречи да сме добри приятелки.

         Тя е невероятна – умна, забавна и с нея никога не можеш да скучаеш. Има голямо сърце. Никога не е в лошо настроение, винаги е весела, пълна с идеи.
Ние сме в един клас и се срещаме всеки ден. Много я ценя и уважавам. Имаме еднакви интереси – музика, филми, книги. Вярно е, че с годините хората се променят и някои приятелства просто не могат да издържат изпитанието на времето, но нашето приятелство ще продължи. Убедена съм!

         Няма значение каква религия изповядва човекът, от какъв етнос е – той си остава човек и трябва да го ценим такъв, какъвто е. Затова съм приятелка с Нежда, защото тя винаги е до мен – за да се посмеем, да се веселим, да споделяме.
Истинските приятели са твърде малко, намират се твърде трудно и точно затова са толкова ценни. С Нежда пишем заедно домашни, слушаме музика и чатим по цял ден. Много обичам да прекарвам времето, макар и малко, с нея.
До някаква степен тя промени живота ми. Бих направила всичко за нея, без изключение. Тя никога не ме е разочаровала. Ние сме просто деца, но вече знаем какво е истинското, чисто и невинно приятелство. Имали сме своите трудности, подкрепяли сме се. За мен тя е много добър човек. Досега тя е била до мен през по-голямата част от живота ми – от детската градина до училище и може би в гимназията ще бъдем двете заедно.
Надявам се да продължаваме да вървим по пътя си двете с нея. Разбира се, ще срещаме други хора – добри или зли, завистливи или добродушни, но тя ще си бъде моята приятелка.

         За мен тя е уникална!

         Никой няма да може да я замени!

         Нежда си е една единствена!

         Просто искам да й кажа: “Добре дошла в живота ми!” Тя е едно от ценните неща, които имам.

         Според мен хората не трябва да се делят по каквато и да е било причина. Живеем на една планета – Земята. Можем да намерим доброто във всеки, ако се постараем. Аз съм намерила доброто в няколко човека и една от тях е Нежда. Тя е страхотна приятелка и се надявам приятелството ни да продължи още дълго, дълго време.

София Илиева,
13 години

 

 

АЗ СЪМ РАЗЛИЧЕН, ТИ СИ РАЗЛИЧЕН – НИЕ СМЕ ПРИЯТЕЛИ

         На всяко място на земята има различни хора. Те се различават външно – по цвят на кожата, косата, очите, ръста, килограмите. Различават се и по религия, култура, традиции, обичаи и разбирания за света. Различни са и хората, които са родени инвалиди. А те виновни ли са за това, че са различни?! За това често са обречени на самота, но сред тях има такива, които се борят за своето щастие.
Всички ние не можем да сме еднакви. Моята приятелка обича да пее, да рисува, а аз обичам литературата. Така е и в природата: има пролет, лято, есен и зима - и те са различни, но си имат своята красота. Еднаквите неща ти доскучават. Нужно е да си различен.
Какво би станало с еднообразието?! Какво би станало с човечеството, ако всички бяхме едни и същи като роботите?! Все едно цялата ни вселена да е само бяла, без никакви други цветове щеше да изглежда бледа. Така и с нас, хората. Има ли значение какъв си – християнин, мюсюлманин, евреин, черен или бял – приятелството е богатство, което няма цена. Както е казал Робърт Луис Стивънсън: “Приятелството е подарък, който сам си правиш”. Човек расте, стремейки се да изглежда различен, защото всичко различно е хубаво, то е уникално.

Сузан АЛЕКСАНДРОВА,
13 години

 

 

РАЗЛИЧНИ, НО ТОЛКОВА БЛИЗКИ

         Когато човек се ражда, не избира своите родители и своето име. Той идва на света, без да знае каква религия ще изповядва. Народността, на която принадлежи, също не избира сам.
Аз съм българка, нося българско име и съм християнка. Доколкото мога почитам църковните празници. Понякога ходя с мама на църква. Имам приятелка, много добра, тя носи турско име и е мюсюлманка. С нея ходим заедно на училище, през ваканциите сме почти неразделни. Тя почита празниците на своя етнос. Когато приятелката ми празнува религиозните празници на мюсюлманите, аз не празнувам. Но хапвам баклава след всеки празник и с удоволствие си облизвам пръстите. Много е вкусна!... Когато аз боядисвам яйца на Великден или правя сурвакница на Коледа, тя ми помага, но не сурвака и не се “ бори “ с шарени яйца. Ето, в тези моменти ние се различаваме. Това дължим на разликата в нашия етнос и религия. Но така сме интересни една на друга. Всички тези разлики ни привличат – като всеобщия признат закон : “Противоположностите се привличат”.
Истинското приятелство не зависи от името, етноса и религията. Приятели са тези, които си помагат в нужда и беда, а не защото са Иван или Мехмед…
По име, етнос и религия с моята приятелка сме различни, но в разликите се привличаме.

Цветина РУСЕВА,
12 години

 

 

ПРЕЗ ЛЯТОТО

         През лятото бяхме на море. Там имаше много деца. Едно момиче не играеше с нас, а стоеше отстрани. То беше сляпо.
Аз се запознах с него. Разказах му за семейството ми, за приятелите ми, за моето училище и за Разград. То ми разказа за неговото училище, в което учат деца с намалено или увредено зрение. Показа ми една книга, която беше написана на езика на слепите. Страниците й бяха изпълнени с малки изпъкнали точици. Това е Брайловата азбука.
От това момиче научих много нови и непознати за мен неща. Надявам се да се срещнем отново!

Николета Николова,
11 години

 

 

АЗ, ТИ, ТОЙ И ТЯ

АЗ и ТИ, ТОЙ и ТЯ –
хванати сме за ръка,
но различни сме -  уви,
всеки е със своите черти.

Всеки знае си цената
и се бори за правата,
Ала с труд се всичко отстоява
и тогава идва време за наслада.

Бял и Черен – Жълт или Червен,
без значение е расата различна,
щом в гърдите ни трептят на всички
все сърца еднакви и ритмични.

Всички хора си приличат,
уж еднакви са на вид,
но делата им различни
правят ги – отделна личност!

Катрин Светославова,
13 години

 

 

                       ЗАВИНАГИ  ПРИЯТЕЛИ

В България живеем всички –
и аз, и ти, и той, и тя,
носим ний различни имена –
той е Ясен,а аз пък Галатея
тя е Сибел,а той – Ахмед.
Това е тъй естествено и просто,
че ний изобщо не го правим
на въпрос.
В училище, в игри и във забава
сме заедно – не се делим.
Дори понякога забравили, че
нужно ни е  да поспим.
Но има възрастни, които
опитват се да ни делят
Сибел да ходи със забрадка,
Ахмед да не играе с Ясен,
че той “неверник е опасен”
и  не обича Мохамед.
А ние не признаваме забрани,
че всички сме деца на таз земя
и бъдещето носим в свойте длани:
И аз, и ти, и той, и тя!


Галатея Андреева,
12 години

 

ПРИЯТЕЛИ РАЗЛИЧНИ

 - Аз съм ромче
и приятели си    търся всеки ден.
Но никой не иска да дружи със мен!

 - И какво като си ромче.
Аз ти обещавам,
че  ще бъда твой приятел верен -
нищо, че си черен!

Аз съм българче, а ти си ромче,
но това не е проблем.
Да се притесняваш ти недей -
а с усмивка до ушите се засмей!

Мариела Катеринова,
11 години

 

 

ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ

Имам аз приятелка една –
тя със всеки е добра,
макар и да не е
от моята религия.

Тя е хубава, мила и умна.
А и малко сладкодумна.
Тя е едно обикновено дете
и се казва Фатме.
Аз съм различна,
тя е различна.
Но това за нас не е проблем –
аз съм приятелка с нея,
тя е приятелка с мен!

Мария Миленова,
11 години

 

Ж             Ж             Ж

Мой приятел е Октай,
често той се колебай.
В религията сме различни,
но не сме и безразлични.

Приятели сме ний големи –
Весели, щастливи и сплотени.
Нека пазим нашето приятелство,
никога да няма между нас предателство.

Любослав Великов,
12 години

 

 

РАЗЛИЧНИ, НО ЗАЕДНО

България е мястото, където
Видели сме света за първи път!
Един е въздухът, едно небето,
едно е слънцето, един дъждът!

Различни са ни песните, които
сме слушали във радост или скръб.
Различна е прегръдката, очите,
посрещали ни – пращали на път.

По-много можем заедно и ето –
закърмени със лудогорска шир,
най – скъпо ми е времето, в което
в пъртината след мен ще си подир!

Велина Янакиева,
12 години